От вина и срам към уязвимост и чувство за достатъчност.

Разликата между чувствата на вина и срам е, че вината дава фокус върху нашето поведение, а срамът дава фокус върху нас като личности. Ние изпитваме вина, когато вярваме, че сме направили нещо неправилно. И изпитваме срам, когато вярваме, че това, което сме направили изцяло ни определя като личности и започваме да се чувстваме зле по отношение на себе си.

Вината казва: „Това, което направих не е наред“. Срамът казва: „Нещо с мен не е наред“.

Когато чувстваме вина, ние казваме: „Извинявай, това, което направих беше грешка.“ А когато чувстваме срам казваме: „Извинявай, много съм смотан/за нищо не ставам/голям съм идиот“.

Когато хората чувстваме вина ние обикновено сме ок да се извиним и да опитаме да променим поведението си. Докато, когато чувстваме срам ние обикновено искаме да скрием това, което сме направили и дори започваме да страним от хората, към които чувстваме срам. Например ако чувстваме вина, че сме забравили рождения ден на близък приятел, ние може да си помислим: „Забравих нещо, което всъщност е важно“ и да организираме вечеря с него, в която да отпразнуваме рождения ден, дори и със закъснение. От друга страна, ако чувстваме срам, че сме забравили рождения ден, ние ще започнем да си мислим нещо от сорта на: „Аз изобщо не ставам за приятел“. Ще започнем да отбягваме този приятел и ще се опитаме да забравим за това, което се е случило.

Както може би вече става ясно – вината е полезно чувство. Тя ни кара да поемем отговорност за грешка, която сме направили и ни подтиква да предприемем действия, за да поправим тази грешка. Срамът обаче не е нито полезен, нито продуктивен. Той може да ни накара да влезем в още по-деструктивни поведения и негативни състояния.

Всеки от нас изпитва чувство на срам от време на време. Както казва Брене Браун: „Срамът е универсален. Всички го имаме.“ Тя определя срамът като интензивно, болезнено чувство или вярване, че нещо с нас не е наред и следователно не сме достойни да бъдем обичани. Нещо, което сме направили или не сме успели да направим ни кара да мислим, че не заслужаваме и не можем да имаме истински хубава връзка с другите хора. Срамът предизвиква страха ни от отхвърляне и към този момент изследванията показват, че това усещане за отхвърленост, което срамът създава в нас е толкова силно и осезаемо, колкото усещането ни за реална физическа болка.

От къде се заражда срамът като модел в нас? Срамът може да е резултат от различни фактори, но най-вече е следствие от семейната среда, в която сме израснали и вярванията, които са установени в обществото около нас. Психологът Ричард Лазарус пише, че ние започваме да изпитваме срам, тъй като приемаме върху себе си идеалите, които нашите родители са имали за нас – когато мислим, че сме се провалили да срещнем тези идеали, ние започваме да изпитваме и да свикваме с чувството на срам. Известният будистки учител Тара Бах пише, че чувството на срам се създава в нас и от високите стандарти за успех, които обществото ни налага, и които често е невъзможно да стигнем и да държим като постоянен начин на живот. „Нашето общество ни казва, че трябва да бъдем специални, да изглеждаме по определен начин, да действаме по определен начин, да работим много здраво, да успяваме, да направим така, че животът ни да си струва и в същото време ни се казва да не бъдем твърде взискателни, твърде изискващи или шумни.“ И понеже никой не успява да поддържа тези условия винаги и по всяко време – чувството за срам се заражда и започва да присъства в нас. Започваме да се убеждаваме, че щом не може да постигнем тези високи стандарти всеки ден – значи нещо с нас не е наред. Освен това, поради силната култура на индивидуализъм в западните общества, Тара Бах обръща внимание, че усещането за срам много често се създава и от моментите, когато усетим, че имаме нужда да помолим някой друг човек за помощ, но заедно с това си мислим как „би трябвало“ да можем да се справим сами, а не да молим за помощ.

Как чувството на срам засяга качеството ни на живот? Срамът е силно и болезнено чувство, което ни вкарва в два основни негативни модела на мислене:

• Не съм достатъчен (не съм достоен).
• За кого се мислиш?

По този начин срамът несъзнателно започва да диктува реакциите и поведението ни в най-различни ситуации, а следователно определя и резултатите, които получаваме в живота си. Когато хората, които се чувстват засрамени създават хиляди неприятни резултати, те генерират още неприятни чувства към себе си. С времето, хората, които лесно се поддават на срама започват да изпитват много трудности в създаването на качествени взаимоотношения и в уменито да се грижат адекватно за себе си и за здравето си.

• Трудности в създаването на качествени взаимоотношения. Хората, които изпитват срам често се безпокоят твърде много, че ще бъдат отхвърлени и заради това те често изцяло избягват другите хора, за да не ги карат да се чувстват отхвърлени. Например изследване в книгата на Ричард Лазарус показва, че след изпълнени на много трудна и стресова задача – хората обикновено след това обикновено искали да се видят със своите близки и да бъдат с тях. Докато след изпълнение на задача, след която хората се чувствали засрамени – предпочитали да остават сами, защото си мислели, че така или иначе ще бъдат отхвърлени от другите. Също така, изследване установява, че когато хората се чувстват засрамени – те са по-егоистични, по-малко емпатични и по-склонни да обвиняват другите, което им пречи да се свързват адекватно с тях. Хората, които изпитвали вина били по-добри в това да разберат отсрещната страна и да проявят емпатия, докато хората, които изпитвали срам.
• Проблеми с грижата за себе си и с грижата за здравето ни. Хората, които са склонни да изпитват срам са по-склонни да изпитват осезаема тревожност и по-дълбока депресия. Те имат по-ниска самооценка и по-висок риск да развият хранителни разстройства. Друго изследване показва, че изпитването на срам увеличава производството на стрес хормона кортизол в организма. А хронично високите нива на кортизол водят до най-различни здравословни проблеми, най-съществените сред които са нарушено действие на имунната ни система и силно нарушена функция на когнитивната ни система.

Как преодоляваме срама? Ако позволим на чувството на срам да ръководи мисленето, състоянието и действията ни – ние не бихме могли да живеем пълноценно живота си и не бихме могли пълноценно да се свързваме с другите хора. Както Брене Браун казва: „За да живеем удовлетворяващо и да може истински да се свързваме с другите хора – ние следва да позволим да бъдем видяни такива каквито сме“.

Изграждането на добро разбиране за това какво представлява чувството на срам и последствията от него са първата и най-важна крачка към преодоляването на срама. Следващата крачка е да започнем да обръщаме внимание в кои точно ситуации възниква чувството на срам в нас и вместо автоматично да му се поддаваме и действаме спрямо него – да се справяме по-адекватно и съзнателно с него. За преодоляване чувството на срам, може да използваме следните насоки:

• Променяме интерпретациите (историите), които си разказваме. Това означава, когато направим нещо, което ние възприемаме за грешка – не веднага да си кажем „Голям съм идиот за нищо не ставам“, а да си кажем нещо от сорта на: „Ок, направих грешка, но аз мога да я поправя. Дори мога да се поуча от нея и да продължа напред по по-продуктивен начин“. В същината си това означава да практикуваме умението да бъдем своя най-добър приятел и да свикнем да говорим на себе си така, както бихме говори на някой, който наистина обичаме.
• Развиваме умението да проявяваме уязвимост. Понякога ние държим дистанция с другите хора, защото ни е страх да не ни възприемат като твърде уязвими. Но както Брене Браун допълва: „Уязвимостта не е слабост“. Тя обръща внимание на двойните стандарти, които ние незабелязано държим в главата си – виждайки себе си като слаби ако проявим уязвимост и виждайки другите като смели, когато проявяват уязвимост. Например ако ваш приятел ви сподели, че опитва да намери начин и да преодолее проблем с теглото си или в любовните си взаимоотношения – вие едва ли бихте започнали да мислите колкото е мекошав вашият приятел. По-скоро вие бихте приели това негово действие като смел опит да се справи със ситуацията си. Ние често съдим себе си много по-строго за уязвимите си периоди отколкото другите изобщо биха ни осъдили. Брене Браун обръща внимание на това, че един от най-ефективните начини да преодолеем срама е като се свържем с някой, на който имаме истинско доверие и поговорим с него за ситуацията, която е предизвикала срам у нас, защото усещането за срам автоматично намалява когато ние го изкажем и започнем да осъзнаваме, че ситуацията всъщност не е толкова страшна. Усещането да бъдеш уязвим и да решим да споделим е малко страшно, но в реалността това ни помага да се свържем с другите на едно още по-дълбоко и интимно ниво. А поддържането на задълбочени и близки взаимоотношения е ключов факор да усещаме живота си стабилен, смислен и удовлетворяващ.
• Развиваме вярването, че сме достатъчни. Мариса Пиър е един от хората, които увеличава разбирането и съзнателността ни за това, че най-големият вирус сред хората, парализиращ ни да се развиваме и да имаме наистина удовлетворяващ живот е вярването, че не сме достатъчни сами по себе си. Това вярване ни кара да мислим, че нещо ни липсва(качества, умения, подкрепа, любов, връзки и т.н.) и че ни трябва нещо външно, за да бъдем наистина завършени и да успяваме в начинанията си. И понеже в реалността нищо външно не може да ни даде това усещане за цялостност – ние започваме несъзнателно да се успокояваме с цигари, алкохол, наркотици, вкопчване в любовта на друг човек, в работата си и какво ли още не. Като резултат това ни прави още по-невротични и неспособни да взимаме адекватни решения. Мариса разказва как хората отиват при нея с куп проблеми и накрая се оказва, че единствената причина за всички тези проблеми е чувството за недостатъчност, което ръководи действията ни. Липсата на самоувереност, вярването, че не сме достойни да бъдем обичани и усещането, че нещо ни липсва. Тя споделя, че това вярване не спохожда само „средностатистическия човек“, а всеки един човек. Дори хората, които външно изглеждат уверени, оставайки насаме – чувството им за пълноценност често рязко намалява. Ето защо Мариса Пиър предписва на всички с маркер и с големи букви да напишем на огледалото в банята си „Аз съм достатъчен“ и всеки ден да повтаряме това послание като мантра в главата си докато то се превърне в наше твърдо убеждение, според което виждаме и живеем живота си.

Когато изпитваме чувство на срам ние започваме да се чувстваме сами, изолирани и недостойни. И истината е, че всеки един от нас се чувства по този начин от време на време. Но ако имаме добро разбиране и съзнателност за чувството на срам – ние можем да намалим ситуации, в които срамът ни завладява. Промяната на интерпретациите ни, проявата на уязвимост и развиване на вярването, че сме достатъчни може да ни помогне да преодолеем срама и дори да открием начини, по които той ни помага да израстем в зрелостта и личностното си развитие. :)

Най-смелият акт на дълбока дързост е да обичаме себе си и да си помагаме взаимно в процеса на превръщането ни в истински хора.

Брене Браун

Задачи за практика:

1. Отделете си 10 минути за размисъл днес и помислете на кое чувството, което повече преобладава във вас – вина или срам? Когато направите някоя грешка сте по-склонни да си помислите, че сте направили грешка и че може да я поправите или когато направите грешка веднага я рефлектирате върху себе си като личност и започвате да си разказвате как вие като човек не ставате? Опитайте да забележите качествената разлика в мисленето, която предизвикват тези две изцяло различни чувства. Разпишете в дневника си кои са ситуациите, които обикновено предизвикват срам във вас? Може да опитате да си спомните в каква ситуация за последно усетихте срам и да опитате да забележите какви точно истории предизвика това чувство във вас? Какви действия точно предприехте? Как точно се справихте с (или избягахте от) тази ситуация?
2. Всеки път по време на деня, когато усетите, че във вас възниква чувство на срам – тренирайте съзнателност! Забелязвате, че чувството на срам възниква във вас и вместо автоматично да започнете да си разказвате истории как не ставате и това да започне да диктува поведението ви – вие паузирате! В паузата си спомняте, че това, което се е случило не определя вас като личност, а има отношение единствено и само за поведението ви в тази ситуация. И вие може да промените това поведение. Спомняте си, че всяко действие основано на срам ви пречи да се свързвате на по-истинско ниво с хората около вас. Спомняте си, че вие всъщност може да проявите уязвимост и това да ви помогне да се справите по по-продуктивен за вас начин с тази ситуация. Вие най-вероятно не винаги и във всяка ситуация ще успявате да проявите съзнателност и адекватно справяне със срама, просто защото в много ситуации автоматичните ни реакции са толкова бързи, че ние дори не хващаме моментите, в който отново влизаме в някой от заучените си непродуктивни модели. Но нашата цел е да се упражняваме колкото пъти ни е възможно, толкова. И всеки момент на съзнателност за нас ще бъде момент на истинска победа и стъпка към създаване на единни по-вдъхновяващи взаимоотношения и начин на живот. :)
3. Ако не сте го направили до сега – започнете всеки ден в своя дневник, освен благодарности да пишете и позитивни утвърждения като например: „Аз съм достатъчен“, „Аз заслужавам да бъда обичан“, „Аз съм достоен да имам любов в живота си“, „Аз имам всичко необходимо в себе си, за да реализирам проектите, които са важни за сърцето ми“.

Приятен и успешен ден, :)
Alephia

Aware – Курс за изграждане на по-голяма съзнателност в ежедневието ни. :)