Основните стратегии, които ни помагат да живеем в красиво състояние.

Процесът на съзнателност.

В 21-ви век по-важното от това да учим нови умения е да се научим да управляваме менталното и емоционалното си състояние.

Ок! Щом ние с вас сме взели категорично решение да живеем в красиво състояние, независимо какво ни се случва – от тук насетне единствено, което е нужно, е да практикуваме! :)

Основните стратегии, чрез които практикуваме да живеем в красиво състояние са две:

• Адекватно преживяване на „негативните“ ни емоции. Т.е. съзнателно преценяваме дали има реална причина за нашите негативни емоции и ако да – приемаме ги, минаваме спокойно през тях и ги пускаме.
• Съзнателно подравняване към красиво състояние всеки път когато усетим, че навлизаме в състояние на страдание.

По-долу ще разглеждаме детайлно тези стратегии, а накрая ще видим как точно да ги прилагаме чрез процеса на съзнателност. 

Адекватно преживяване на негативните ни емоции

Когато изпитваме негативни емоции и стоим в режим на оцеляване без реална причина, а само на база на въображаемите ни интерпретации и истории, които си разказваме в главата – това се нарича страдание.

Както стана ясно красивото състояние не включва липса на негативни емоции, а включва способността ни съзнателно да преценяваме дали има реална база, на която да изпитваме тези негативни емоции и ако да – да умеем спокойно да ги приемаме, да преминаваме през тях и да ги пускаме. След това просто продължаваме напред. Именно това означава  адекватно преживяване на негативните емоции. Когато имаме добро разбиране за този процес и го практикуваме за известно време, ще започнем малко по малко да забелязваме, че когато наистина има смисъл да присъстват в нас – тъгата, мъката, болката и други иначе „негативни“ емоции са всъщност доста приятни, събиращи и заземяващи ни емоции. И тогава ще усетим на практика как те наистина могат да бъдат част от нашето красиво състояние. Част от нашето цялостно преживяване на истинския живот.

По-долу споделям три начина, по които на практика може да използваме тази стратегия:

1.Пет минутното правило. Това е правило, което научих от книгата „Великолепната сутрин“ на Хал Елрод. Правилото гласи следното – „Хубаво е да си негативен, но само за 5 минути на ден!“. :) Това правило ни помага да не задълбаваме в негативните си емоции. Идеята е, че когато една негативни емоция ни възникне, ако не променим съзнателно фокуса на ума си към нещо продуктивно, той най-вероятно автоматично ще ни повлече по тази емоция и ще ни вкара в страдание. Когато следваме 5 минутното правило ние съзнателно си позволяваме да се отдадем на страданието си, но само за 5 минути на ден. :) След тези 5 минути имаме две опции:

• Ако не може да променим ситуацията (например изгубили са ни багажа на летището) – приемаме случилото се и променяме фокуса си към нещо продуктивно.
• Ако може да променим ситуацията – разгадаваме съобщението, което негативната емоция ни носи, правим си план и действаме.

Гледайки обективно на това правило – от една страна е освобождаващо да си пострадаме малко, но от друга стана – 5 минути са напълно достатъчно време за дневно страдание (особено ако няма реална причина)! Затова, когато хванете себе си да се чувствате зле – извадете си часовника и си засечете 5 минути. Пострадайте си, поплачете си, посамосъжалявайте се, но след това – дори и да изисква усилие – върнете се към спокойния си дъх, към усмивката си, към мира си и разберете какво трябва да направите – да приемете ситуацията и да си смените фокуса или да си направите план за развитие и да действате. :)

2.Петнайсет минутната практика на Ошо. Една доста разпространена практика от Ошо е свързана именно с тенденциозната „нужда“ на човек да навлиза в негативни емоции. Практиката е всеки ден 5 минути да се смееш, 5 минути да плачеш и 5 минути да лежиш в поза труп. Идеята на тази практика е емоционално да преминем през тези три състояния – щастие, нещастие, спокойствие (мир), което естествено балансира нервната система и след това се чувстваме по-спокойни.

3.Двудневното правило. Както знаем – всеки от нас има праг на болка. Едни хора могат да издържат повече, а други по-малко на физическа или психическа болка. Това, което е интересно да знаем е, че освен праг на болка, всеки от нас има и праг на щастие. :) Реално не само нещастието, но и щастието са състояния, които организма възприема като стрес, тъй като те дивиaция от нормалното му състояние, което е спокойствие (мир). Това буквално означава, че ако в продължителен период от време ние пребиваваме в ентусиазирано и щастливо състояние, нашата нервна система отчита това като стрес за организма и в даден момент, според нашия праг на щастие, тя може да ни вкара в негативно състояние единствено, за да се балансира. В такива случаи ние често може да се почувстваме зле без абсолютно никаква обективна причина. Т.е. негативните ни състояния понякога са компенсаторен механизъм, чрез който се уравновесява дейността на нервната ни система (ако ви е интересно – ТУК може да прочетете малко повече за типовете нервни системи и за различните им прагове на щастие).

От друга страна в живота ни понякога се случват наистина неприятни ситуации, в които реално, като човешки същества имаме нужда да минем адекватно през своята мъка, тъга или друг вид душевна болка.

В такива ситуации, в които усетим, че е извън нашия контрол да изживеем страданието си в рамките на 5 минути на ден – може би е дошло време чрез негативното ни състояние да се балансираме или пък просто имаме нужда да се отпуснем в тъгата, мъката и болката, които присъстват в този момент за нас. Тогава ползваме двудневното правило. Това правило гласи: “Хубаво е да пострадаш, но само за два дни на месец!“ :) При него, когато усетим, че наистина имаме нужда – отдаваме себе си на негативните си емоции, но само за два дни. :) Може да са два последователни дни или два пъти по един ден. През тези два дни отново – страдаме си, самосъжаляваме се, ядосваме се, жалваме се и т.н., и спокойно се отдаваме на това състояние разбирайки, че да се чувстваме зле понякога е наш естествен начин да се балансираме. Т.е. преживяваме тези емоции спокойно, с разбиране към себе си, като част от нашето красиво състояние. И за да не оставаме все пак за прекалено дълго време в негативно състояние, което да се превръща в страдание – след тези два дни отново имаме две опции:

• Ако не може да променим ситуацията – приемаме случилото се и променяме фокуса си.
• Ако може да променим ситуацията – разгадаваме съобщението, което негативната емоция ни носи, правим си план и действаме.

Тези три техники по-горе са ми помогнали доста в това да се справям по-лесно и по-бързо с негативните си емоции, докато се науча малко по-съзнателно да ги приемам и преминавам през тях. Затова много силно ви препоръчвам да ги тествате в ежедневието си. Те са начин да се справям по-адекватно със страданието си,още преди да имаме добра съзнателност за това кога наистина има нужда да изпитваме негативни емоции и кога няма нужда. Заедно с това – тези практики ни помагат по-често и по-умело да се подравняваме към красивото си състояние, което ни помага да вдигнем прага си на щастие. :)

Съзнателно подравняване към красиво състояние всеки път когато усетим, че навлизаме за прекалено дълго време в страдание.

Когато сме несъзнателни нашата автоматична, инстинктивна реакция на „негативните“ емоции е или да избягаме от тях, или да тръгнем заедно с тях по спиралата им надолу към тяхната още по-негативната експресия. Иначе казано – или потискаме негативните емоции, или навлизаме още по-дълбоко в преживяването им. И в двата случая нашата обикновена и несъзнателна стратегия за „справяне“ в тези ситуации е да  започнем да търсим с какво може да си доставим удоволствие, за да намалим болката си. Хвърляме се на храна, цигари, алкохол, трева, пазаруване, секс, порно и т.н. Всеки си има любима стратегия за несъзнателно „справяне“ с негативните си емоции. Една доста солидна част от проблемите и нездравословните навици на хората са базирани именно на несъзнателно бягане от трудни емоции.

Ние с вас обаче вече знаем, че нашето състояние си е наша отговорност, че красивото състояние е винаги налично за нас и че ние на 100% имаме контрол върху него. Също така сме взели категорично решение да живеем живота си в красиво състояние, независимо от това какво ни се случва. Т.е. на нас сега са ни нужни единствено техники, с които да изпълняваме това решение на практика!

Горните три стратегии са добри когато усетим, че имаме нужда да постоим за малко в негативните си емоции. Но когато забележим, че стоим прекалено дълго време в някаква негативна емоция и тя започва да ни завлича в нежелано страдание – може да се приравним към красивото си състояние по 3 основни начина:

1. Чрез физиологията ни.
2. Чрез промяна на фокуса ни.
3. Чрез промяна на историите, които си разказваме.

Нека разгледаме тези 3 насоки по-подробно.

1.Използване на физиологията ни (тялото ни) за промяна на менталното и емоционалното ни състояние. Ако усетим, че сме затънали в страданието си или усещаме, че предстои подобен период – най-бързият начин да променим емоционалното си състояние е чрез физиката си, чрез тялото! Т.е. веднага да направим нещо физическо и интензивно – да потанцуваме, да тичаме до пълна умора, да се качим и слезем по стълбите на блока ни интензивно за 10 минути , да се изкъпем с много студена вода, да направим кардио тренировка или нещо подобно. Всичко това веднага би ни помогнало да променим състоянието си да предприемем някаква по-продуктивна стъпка напред. В реалността – ако оставим настрана историята, която си разказваме в главата – една емоция е просто физическо усещане в тялото. Това значи, че каквото правим с тялото си може пряко да повлияе на това как се чувстваме. Хората всеки ден генерираме определено количество енергия, която ако не се изразходва чисто физически се натрупва и с времето започва да напряга тялото ни, което въздейства на емоционалното ни състояние.

Това, което превантивно може да правим с тялото си ежедневно, за да се поддържаме в красиво състояние е:

• Поддържане на изправена и силна стойка. Стойката, в която сме през деня оказва огромно влияние върху начина, по който се чувстваме. Едно интересно изследване показва, че само ако задържим тялото си в някаква силна поза (изправен гръб, изпъчени гърди, брадичка и поглед на горе, усмивка и дори ръцете във V поза) за минималното време от две минути – това води до хормонални промени в тялото ни, които подобряват емоционалното ни състояние! Само за 2 минути нивото на тестостерон (хормонът, който ни кара да се чувстваме уверени) се покачва, а нивата на кортизол (хормонът на стреса, който ни кара да се чувстваме тревожни) намалява. Заедно с това, в тази поза желанието ни да рискуваме и да бъдем приключенци също се увеличава. :)
• Разтърсването на тялото за 5 до 10 минути, няколко пъти на ден (когато се сетим да го направим). Това успокоява нервната система, защото стреса реално е концентрирано напрежение в тялото, което след разтърсване се поразпръсква. Този метод се използва дори от животните – антилопата например винаги “отърсва” тялото си от страха след като е избягала от хищника. 
• Регулярно спортуване. Спортуването има още по-големи ползи от разтърсването на тялото. Обикновено когато се чувстваме зле сякаш не усещаме живот в себе си и тогава една интензивна тренировка ни помага да усетим този живот буквално вътре в нас (чрез учестения пулс на сърцето си, чрез учестеното дишане, чрез раздвижването на кръвта). Физическата активност доставя повече кислород до тялото и мозъка ни и така ни вкарва в тотално различно ментално и дори хормонално състояние, в което увеличаваме вдъхновението си, енергията си, силата си, ентусиазма си… да живеем. Препоръчително е поне 3 пъти в седмицата по 30-60 минути да се занимаваме с някакъв вид спорт. :)

Тялото ни е видимата част на подсъзнанието ни. То изключителен инструмент за моментална промяна на емоционалното ни състояние, което веднага променя начина ни на мислене и поведение. А промененото поведение може да промени живота ни!

2.Промяната на фокуса ни води до промяна на менталното и емоционалното ни състояние. Това на къде е насочен нашия фокус определя емоционалното ни състояние. Проблемът е, че както вече знаем – естественият фокус на нашия мозък е към проблемите и това, което не е наред. Той нон стоп сканира света за евентуални заплахи, които могат да възникнат. Т.е. ако оставим фокуса си на автопилот – ние постоянно ще забелязваме само това, което не е наред и ще се чувстваме почти постоянно тревожни и стресирани.

Разбирането, което е нужно да си изградим тук е, че пред погледа ни освен какво не е напред са и всички хубави неща и възможности, които имаме пред себе си. И ние можем съзнателно да избираме върху кое от двете да се фокусираме. Ето защо – когато усетите, че навлизате в прекалено негативно емоционално състояние – проверете дали не се фокусирате само върху негативните детайли от ситуацията, в която се намирате и ако е така – съзнателно променете своя фокус. Например ако са ви загубили куфара и вие нищо не може да направите, за да си го получите сега – вместо да се фокусирате само върху изгубения си куфар, върху това колко зле са постъпили с вас, как винаги на вас тези неща ви се случват и това да ви кара да страдате, може да изберете да се фокусирате върху това, че сте пристигнали живи и здрави от пътя си, че ще се видите с хора, които много обичате, че ще пиете чудесно кафе в любимото ви кафене и т.н.

Най-бързата и универсална промяна на фокуса ни в една „негативна“ ситуация е като веднага намерим 3,4 неща, за които сме благодарни в тази ситуация. Рязкото префокусиране на вниманието ни веднага отслабва негативното състояние. Благодарност, когато я чувстваме истински и с тялото си може почти моментално да ни приравни към красивото ни състояние, от къде мислим, реагираме и действаме много по-адекватно. Способността на мозъка, чрез тренировки да намали влиянието на дефолтния си негативен фокус и да започне да обръща повече внимание на всичко, което красиво и работещо около нас се нарича невропластичност и благодарността е най-силният инструмент, с който можем съзнателно да използваме тази невропластичност и да създадем желаната промяна във фокуса на мозъка ни.

3.Промяната на историите, които си разказваме в главата променя менталното и емоционалното ни състояние. Нека си припомним – вътрешният ни диалог и историите, която си разказваме за това, което ни се случва до голяма степен определят емоционалното ни състояние.

Вътрешният диалог е начинът, по който общуваме със себе си. Когато усетите, че се чувствате зле – обърнете внимание дали това не е причинено от нараняващия ви вътрешен диалог. Обърнете внимание какво си казвате на себе си за себе си. Ако се хванете, че се обиждате – съзнателно направете усилие и променете вътрешния си диалог като изберете да проявите разбиране към себе си, да се подкрепите и окуражите.

Ако постоянно и несъзнателно (несъзнателно означава без да забележим или забелязваме, но го приемаме „на шега“, а реално за мозъка няма шега, защото той приема всичко буквално) си повтаряме „О, това е прекалено трудно за мен”, „За нищо не ставам“, „Голям съм идиот“ и т.н. – не се учудвайте ако често се чувствате зле, тревожни или тъжни. Не така би общувал с вас най-добрият ви приятел, нали? Ако искаме да сме в красиво състояние трябва да започнем да забелязваме нараняващия си вътрешен диалог и съзнателно да го променяме. Вътрешния ни диалог следва да е напълно подкрепящ и окуражаващ към нас. Следва да си казваме: „Аз мога да се справя с предизвикателствата си”, „Аз имам всички необходими ресурси в себе си, за да се справя прекрасно с тази задача”, „Аз съм достатъчен такъв какъвто съм“, „Аз съм чудесен човек.”, “Аз си заслужавам!” и т.н. За да се поддържаме в красиво състояние е нужно да се упражняваме да имаме подкрепящ вътрешен диалог като ежедневна практика – винаги, във всяка ситуация. Писането на позитивни утвърждения всеки ден в дневника ни е инструмент, който много помага в това.

Разбира се, историите, които избираме да си разказваме за това, което ни се случва също могат тотално да променят перспективата и съответно – състоянието ни. Ако например имаме да правим някаква презентация на работа и въртим в главата си история колко сме стресирани и напрегнати от това, как може да се изложим, как не се чувстваме достатъчно готови за тази презентация и т.н. – това може изцяло да ни блокира. В подобни моменти е важно да забележим, че историята, която си разказваме ни стресира и ни вкарва в неприятно състояние. И тогава съзнателно може да изберем да променим начина, по който гледаме на ситуацията. Например може да започнем да си разказваме как тази презентация е огромна възможност да се изявим, да покажем колко много неща сме научили до сега, които е наистина ценно да споделим с другите. Може да си припомним, че всъщност няма никакво значение дали ще объркаме нещо или не, защото за нас е важно да излезем и да споделим знанието си с другите, защото то може да е наистина полезно и значимо за някои от тях.

Реално човек само с историята, която си разказва може да промени състоянието си от стресирано към ентусиазирано. В действителност физическите усещания в тялото ни по време на стрес и по време на ентусиазъм са абсолютно едни и същи – учестено дишане, напрегнатост, леко сърцебиене, свитост в корема.  Т.е. за нашето тяло на физиологично ниво е едно и също дали емоцията е стрес или ентусиазъм. Това, което прави разликата за нас е това каква история си разказваме в главата за конкретната ситуация и върху кои детайли от нея се фокусираме (ТУК може да видите кратко видео от Саймън Синек, който обяснява той се упражнява съзнателно да предефинира стреса в ентусиазъм). Реално каквато и да е ситуацията – тя сама по себе си е неутрална. Тя не е нито добра, нито лоша. Нито стресираща, нито ентусиазираща. Ситуацията е, че вие ще водите презентация. That’s it. Дали това е стресиращо или ентусиазиращо, добро или лошо идва единствено и само от интерпретацията, която вие съзнателно или несъзнателно избирате да придадете на тази ситуация. Т.е. от историята, която си разказвате. Тази история няма общо с неутралната истина, но пряко влияе на това как се чувствате. Затова, когато и да забележите, че се чувствате зле – свикнете да обръщате внимание на това каква точно история си разказвате в главата за ситуация, която ви се случва. И ако тази история ви стресира и блокира – направете усилие и я променете! Намерете нова интерпретация на ситуацията и започнете да си разказвате история, която ви подкрепя, окуражава и вдъхновява да продължите напред.

Промяната на физиологията ни, на фокуса ни и на историите, които си разказваме са най-добрите стратегии, които ни помагат да се подравним към красивото си състояние. Нашата задача е в момента, в който забележим, че сме в страдание – веднага да се подравняваме към красивото си състояние. В началото ще правим това постоянно, всеки ден, по хиляди пъти на ден. Но с практиката и с развиването на съзнателността ни, все повече ще успяваме да се задържаме в красивото си състояние за по-дълго и рядко нещо ще има нещо, което да може да ни изкара от равновесие за дълго време. Крайната ни цел да бъдем в красиво състояние, защото от това състояние мислим ясно, трезво, уверено, мащабно и имаме вдъхновение да действаме и да създаваме живота си такъв какъвто си струва да бъде изживян. :)

Ок. За да приложим тези стратегии и да се подравним към красивото си състояние, използваме процеса на съзнателност. Ето как практикуваме:

1. Забележете емоцията. Това значи просто да обърнете внимание, да забележите, че дадена емоция взима превес във вас. Не да определяте емоцията като добра или лоша, или да я отричате, а просто да отчетете, че нещо се случва с вас.
2. Научете се да НЕ реагирате на емоциите си. Обикновено когато някаква негативна емоция ни възникне, ние веднага изпитваме импулс или да потиснем емоцията, или да избягаме от нея, или да предприемем някакво действие – да кажем нещо, да направим нещо, да контролираме нещо. Добре е да не правим нито едно от тези неща. Спомнете си, че емоциите са изключително флуидни – те идват и си отиват толкова бързо колкото облаците в небето, и не е разумно да се поддаваме на нещо толкова непостоянно да управлява действията ни. Тренираме да НЕ реагираме автоматично когато сме под влияние на емоционалното си състояние и още по-малко когато сме в страдание.
3. Пауза. Даваме си пауза време, в което ако има нужда да се успокоим, за да може адекватно да преценим ситуацията и тогава да изберем как да действаме. Правим проверка (т.нар. reality check) дали има реална причина, заради която да страдаме или всичко е плод на въображението ни. Ако е плод на въображението ни – съзнателно избираме още сега да спрем страданието си. Може да направим нещо физическо, да сменим фокуса си или да променим историята, която въртим в главата си. И да усетим как това ни помага веднага да се подравним към красивото си състояние. Просто да забележим преминаването от едното състояние в другото. Да забележим качествената разлика в начина, по който се чувстваме и от там начина, по който мисли, реагираме, действаме.
4. Ако все пак установим, че в този момент имаме нужда да преминем през негативните си емоции – използваме 5 минутното или двудневното правило. Свикваме, че е ОК да се сблъскаме със скуката, тъгата, мъката, стреса, тревожността, самотата, дискомфорта и т.н. Ние сме човешки същества, които имат способността да чувстват цялата палитра от емоции и тези „негативни“ емоции са просто част от нашето цялостно преживяване на света. И не само това – те са начин, който ни помага да притихнем, за да интегрираме наученото до момента и чрез който получаваме информация как може да се развием занапред. :)
5. Идентифицирайте какво е съобщението, което емоцията носи. Опитайте да разберете какво е съобщението, което негативната емоция носи за вас. Може да си зададете въпроси като: „Какво значи тази ситуация ако тя е тук, за да ми помогне за моето развитие?”, „Какво значи тази ситуация, ако е тук, за да ме придвижи по-бързо към целите ми?”,„Как мога да реагирам по по-продуктивен начин в тази ситуация“, „Какъв мой модел на мислене ме кара да страдам тук“, „Има ли реална причина да страдам?“ , „Трябва ли да се изразявам по-добре, за да бъда разбран по-добре“, „Какво съм правил преди, за да се справя с тази емоция?” и подобни. В момента, в който разбереш какво е посланието от дадена емоция се успокояваш и емоцията вече не е толкова интензивна. Тогава още веднъж осъзнаваме нейната непостоянна и променлива природа, която е единствено да ни достави съобщението и да си отиде. И тогава става много по-лесно за нас да се подравним към красивото си състояние.
6. След като минат 5 минути или 2 дни – избираме да се подравним към красивото си състояние. Много често след периода на страдание или когато разберем какво е посланието от една негативна емоция – ние съвсем естествено се подравняваме към красивото си състояние. Понякога само въпросът: Как искам да се чувствам в този момент? ни помага да си спомним, че ние може да контролираме състоянието си и да се подравним към своя мир. Ако обаче усетим, че се въвличаваме в негативните си емоции и влизаме в ненужно страдание – използваме някоя от трите стратегии и съзнателно се приравняваме към красиво състояние. Правим нещо физическо, променяме историята, която си разказваме за ситуацията или сменяме фокуса си.
7. Действие. Когато усетим, че сме в красивото си състояние – ние вече може да имаме доверие на себе си, че начинът, по които мислим, реагираме и действаме е най-адекватният за нас начин да се придвижим напред. :)

Ако не се учим да се справяме адекватно с негативните си емоциите, ще сме като бебета, чийто емоционално състояние постоянно ги размята в различни посоки. Това означава, че ще сме постоянно изморени и заети да реагираме на всички, стимули, които външната среда или главата ни създава. И няма да ни остават сили и време да вършим наистина стойностна работа. Алтернативата е да започнем да разбираме и да управляваме менталното и емоционалното си състояние. Да се научим да управляваме състоянието си е въпрос на практика, в която забелязваме, че нещо ни изкарва от нашия мир и съзнателно избираме да се подравним. И после пак – забелязваме, че нещо ни изкарва от нашия мир и съзнателно избираме да се подравним. И после пак. С времето и с практиката ставаме все по-добри и по-добри, и за по-дълго време успяваме да пребиваваме в продуктивното си красиво ментално и емоционално състояние. Само когато сме в това красиво състояние може да имаме доверие на себе си, че решенията, които взимаме ще са на база растеж, вдъхновени, изобилие, и така да продължаваме да създаваме живот, който си струва да бъде изживян. :)

Ако целият океан може да се успокои,
Значи можеш и ти.

Руми

Задачи за практика:

1. В своя 10 минутен кръг на усамотение опитайте по-ясно да забележите какво е качеството на мислите, емоциите и реакциите ви, когато сте в някакво страдание и какви са те когато сте в красиво състояние. Идеята е да започнете да усещате качествената разлика, които тези две състояние предизвикват във вас. Колкото по-добре усетите тази разлика, толкова по-добре ще умеете да забелязвате когато сте се въвлекли в някакво страдане и веднага да направите каквото е нужно, за да се подравните към красивото си състояние. Отново, отново, отново и отново. С отговорност и дисциплина.
2. По време на ежедневието, когато усетите, че сте в някакво страдание – практикувайте съзнателност. Опитайте да забележите негативната емоция и да не реагирате на нея. Проверете дали това ваше страдание има реална база или е само плод на въображението ви. Ако е плод на въображението ви – съзнателно изберете да спрете страданието си като направите нещо физическо, като смените фокуса си или историята, която си разказвате. Ако установите, че имате реална нужда да преминете през негативните си емоции – използвайте 5 минутното или 2 дневното правилно и след това отново съзнателно се приравнете към красивото си състояние. :) Наблюдавайте как точно изглежда процеса на подравняване към красивото ви състояние и откривайте свои собствени стратегии, които лично на вас ви помагат да оставате за по-дълго в своя мир или по-бързо да се приравнявате към него, когато нещо ви отклони.

Приятен и успешен ден, :)
Alephia

Aware – Курс за изграждане на по-голяма съзнателност в ежедневието ни. :)